Днес се навършват 79 години от рождението на Българския патриарх Неофит

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в гр. София със светското име Симеон Николов Димитров.

Благотворно влияние за неговия житейски избор – да посвети целия си живот на Църквата Христова, оказва неговото скромно боголюбиво семейство Стефанка и Никола Петрови и особено неговата майка, за която Негово Светейшество споделя: „Моята майка беше дълбоко благочестива жена. Много скромна, трудолюбива, нейният живот беше пропит от вярата ѝ в Христа, молитвата, богослуженията. Тя пееше в църковни хорове, от съвсем малки с моя брат ни въведе в храма и служението като иподякони. Нейно съкровено желание беше ние с брат ми да учим в Семинарията и да се посветим на църковно служение. Не ни натрапваше това свое желание, не ни го вменяваше, но ние го усещахме, а баща ми поддържаше желанието ѝ“.

В онези години, когато в страната ни се шири безбожие и материализъм, техният дом е като духовен оазис, в който с по-големия му брат Димитър някак естествено са възприемали православната християнска вяра и са навлизали в църковния живот.

Като по-голям в Семинарията постъпва първо Димитър и в сърцето на бъдещия патриарх Неофит се разпалва ревност и той да поеме по този път. Две години по-късно това става. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965 година. По онова време Софийската духовна семинария е преместена при гара Черепиш, сред скалите в дефилето на р. Искър. Тогава курсът на обучение е шестгодишен, дисциплината е много строга, цари изряден ред под ректорството на Смоленския епископ Тихон – достолепен и извикващ респект духовник.

От м. септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, която завършва през 1971 година. По време на следването си ръководи академичния хор, квартета в патриаршеската катедрала, изявява се в хор „Гусла“, камерен хор „София“ и вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел“.

Патриарх Неофит споделяше, че у него желание за монашество се поражда още през ученическите му години, а с годините то постепенно съзрява и се усилва. Това желание е подклаждано и от примера на забележителни личности като еп. Тихон, Левкийски еп. Партений, викарий на Софийския митрополит, ректора на Духовната академия Макариополски еп. Николай и др.

От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение”, като стипендиант в Московската академия в Троице-Сергиевата лавра заедно с настоящия митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, тогава йеромонах. Добрият пример на йером. Йосиф, богослужбите в Лаврата, великолепните храмове и светините, монасите там – всичко укрепва в него желанието да приеме монашески постриг, но съкровеното му желание е това да стане в България.

След завръщането си, от 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София.

https://preview.redd.it/8uj18slk4wud1.png?width=768&format=png&auto=webp&s=2874cb05a67b017f19ae7d7ff8be99822e16d662

На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (по-късно Ню-Йоркски митрополит). На 15 август с.г. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” Светейшият патриарх Максим го ръкополага и за йеромонах.

От 30 септември 1975 г. йеромонах Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 година.

По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” е възведен в архимандритско достойнство отново лично от патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до м. декември 1985 г. архим. Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски” и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Максим.

От 1 декември 1989 г. Левкийският епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли с.г. Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Този пост той заема до м. януари 1992 г., когато в ситуацията на възникналия разкол в БПЦ е повикан на друго служение. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски”, като изпълнява функциите и на говорител на Светия Синод, защитавайки пламенно каноничната Българска православна църква пред обществеността.

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с.г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на две епархии – Русенска и Доростолска, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза” на СУ „Св. Климент Охридски”. Званието му е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в Софийския университет и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет при университета.

На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от Президента на Р България с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.

След кончината на патриарх Максим е насрочен Патриаршески избирателен църковен събор в София и на 24 февруари 2013 г., неделя, Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит.

Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като Български патриарх е извършена още същия ден следобед в ПКСХП „Св. Александър Невски”. На интронизацията му пее хорът при патриаршеската катедрала под диригентството на неговия брат доц. Димитър Димитров.

Първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм „Св. Неделя” в съслужение с архиереи и духовници.

След избора и интронизацията му като патриарх Български и митрополит Софийски, той продължи да е и временен наместник на Русенския митрополитски престол до момента на каноническия избор на новия Русенски митрополит Наум.

По време на първосветителството на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит се подготви и осъществи канонизацията и тържественото прославление на св. Серафим Софийски Чудотворец. През същата – 2016 г. Българската православна църква вписа нов празник в църковния си календар – Събор на Доростолските мъченици, а през 2023 бяха прекратени споровете и разногласията, относно мощите съхранявани в Бачковската св. обител и бе учреден нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски. По негова инициатива и молба БПЦ получава от Ватиката мощи на първият епископ на Сердика (София) – св. Климент папа Римски и великомъченик Потит Сердикийски.

Важно събитие от патриаршеското служение на патриарх Неофит е и че БПЦ – Българска патриаршия получава от Българската държава, с решение от 1.10.2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки, нотариален акт за собственост на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”.

Периодът на патриаршеското служение на Негово Светейшество ще се запомни и с отварянето на патриаршеската институция и Светия Синод на БПЦ–БП към широката общественост. Още с възкачването на патриарх Неофит на патриаршеския престол, по негово предложение и с решение на Светия Синод е открит отдел „Връзки с обществеността“ и първосветителството на Негово Светейшество е белязано с изключително оживление в отношенията между БПЦ и българската държава на официално и работно ниво. Регулярни срещи на Българския патриарх и архиереите от Светия Синод с президентите на страната, председателите на Народното събрание, министър-председателите, министри и др. ръководни лица в държавата, полагат началото на конкретни съвместни действия и добро, конструктивно сътрудничество между духовата и светската власт в различни области, в които полето на действие на Църквата и държавата се пресичат, като социалната дейност, културното наследство, образованието, грижата за българите зад граница и др. Налице са добро взаимодействие с медиите и засилено доверие към Българската православна църква от страна на институциите и широката общественост, както и отношения на доверие и взаимно уважение с еврейската общност, Главното мюфтийство, Апостолическата нунциатура и с чуждестранните посолства в България.

Радвайки се на заслужено уважение и голяма любов, в своята скромност и състрадателност, Негово Светейшество нежелаеше да получава подаръци и цветя по повод личните си празници, а винаги призоваваше обществеността тези средства да се даряват за определени благотворителни инициативи. В подведомствената му Софийска епархия с негово благословение бе създаден Милосърден отдел и периодично се организираха благотворителни акции с различни социални каузи. Той насърчаваше към благотворителност с личния си пример, като сам вършеше дела на милосърдие и не подминаваше без думи на утеха и жест на съпричастност човек в утеснение.

Като духовен водач, за своите заслуги към българския народ той е отличен с орден „Стара планина“, I степен (5 ноември 2015 г., по повод 70-годишния му юбилей), с „Почетен знак за лидерство Стефан Стамболов“ – огърлие за личен лидерски принос за българската държавност за 2013 г., със званието „Следовник на народните будители за 2016 г.“ и др., както и с ордени и отличия от поместни православни църкви.

През последните години силите на Светейшия патриарх Неофит постепенно отслабнаха под тежестта на патриаршеското служение и отговорността да съхрани единството на поверената му от Бога Българска православна църква и мира в нея. След продължително тежко боледуване той се престави в Господа, на Когото възлагаше своите надежди, Комуто служеше неотклонно с неотпадаща вяра и неугасваща любов през всички дни на живота си. Но „живеем ли, или умираме – Господни сме!”

На 11 януари т.г си отиде от този свят неговият по-голям роден брат – доц. Димитър Димитров. Само два месеца по-късно, на 13 март, патриарх Неофит го последва във вечността. Бог да ги прости и да ги всели в селенията на праведниците, та заедно с ангелите небесни да възпяват и славословят Бога Всевишни!

Вечна и блажена да е паметта на патриарх Неофит!

 Александра КАРАМИХАЛЕВА

„Църковен вестник“ Бр. 7 (специален) – 2024 г.

https://youtu.be/7oTAAhH2f8U?list=PLtdletyVbYv9yDjZVrajPUQh4g1ujjdxj